Да не разказваме на Пекин повече мистерия

Да не разказваме на Пекин повече мистерия

Да не разказваме на Пекин повече мистерия

Blog Article

Устата ѝ се отворила, гръбнакът ѝ се превил на кочияшка, тънката ѝ опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви!

Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, с черни очи и светъл поглед, с гордо вирната глава.

Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.

Робин Шприц ако имате път към Петрич и мерак за ....упадъчни щения с въпросната сирич аз ....навита съм

най-доброто фетиш нов Кратки истории най-доброто кръвосмешение Разкази

Когато Магдалина се спирала да почине, той обикалял мястото, за да намери проход, турял камъни, за да направи стъпала, храсти, за да има за какво да се хващат. Уморен се връщал и отново я повеждал нагоре. Те потъвали в пропастите и дълго се изгубвали от погледите на хората, които навеждали глави изтръпнали.

Сивушка промуча още веднъж, отвори страшно очите си и престана да диша.

Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят…

Може и ??????? някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария Чумак, който седнал край мене, внимателно наведен и гологлав, чисти непогрешимото си шишане. Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие, на една калена и волна душа.

Това било страшно оскърбление за младите сърца. И една нощ незнайно кой подпалил бащините ѝ колиби и пламъци осветили цялата планина. Това не уплашило баща ѝ. Той спокойно отговарял на всички:

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.

Хумористично селфи. Шкумбата Димитър Туджаров – Шкумбата

По пътя към върха - Историята на Христо Проданов Димитър Димитров

Report this page